Има ли качествени икономически данни за българската икономика?
„Жрецът на индианско племе, живеещо в резерват в Америка, трябвало да познае по звездите каква ща е зимата- тежка или лека, и ако трябва, индианците да започнат да събират дърва. Но дошла вечерта, започнал ритуалът и жрецът се понапил. Взирал се в звездите, взирал се и след като нищо не разпознал си помислил:
“Ако им кажа че зимата ще е мека, може да не уцеля и да имам големи проблеми. Нека по-добре да съберат дърва.”
Жрецът казал:
- Братя мои, зимата ще е тежка! Трябва да събираме дърва.
Минал месец, жрецът си помислил:
“Дали пък не прекалих? Я да проверя прогнозата в близкия щат!”, и отишъл да пита каква ще е зимата.
Метеоролозите му отговорили:
- Зимата ще е много тежка!
- По какво познахте - попитал жреца?
- Ами индианците вече цял месец събират дърва като луди!“
Някак си покрай данните за високата инфлация от началото на година, дължаща се на повишаването на акцизите, и данните за брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2005г. за широката публика останаха незабелязани ревизиите, които направиха от БНБ по отношение на методологията за статистиката на платежния баланс. Начинът по-който са направени промените, както и мотивите за тях поставят под съмнение статистиката за икономическите величини в България.
Директно следствие от тези ревизии, освен значителното подобряване на салдото по текущата сметка, е несъгласуваността на статистиката на платежния баланс с тази за националните сметки. В резултат на това оценките на компонентите на БВП от страна на търсенето сериозно се разминават с числата, седящи в платежния баланс. Нещо повече, окончателните числа за БВП за 2004г. излязоха малко след ревизиите на БНБ, но явно координацията между двете институции и изборът за момент на представяне на новите данни от страна на БНБ, не е позволило на НСИ да ги включи. Всичко това води до факта, че основни тъждества в икономиката не са изпълнени с всичките му последици върху интерпретирането на данните.
Дори да предположим, че НСИ ще включи ревизираните данни в оценките за БВП на по-късен етап, остава по-сериозният проблем с мотивите за тези промени. Преди да разгледаме промените, трябва да отбележим няколко аспекта върху статистиката на платежния баланс. Практически не е възможно да се знаят действителните стойности на всички позиции в платежния баланс, което от своя страна води до конструиране на оценени стойности за тях. Разбира се, използването на оценки може да доведе до надценяване или подценяване на някои от потоците. От друга страна тъй като сумата на текущата, капиталовата и финансовата сметка трябва да равна на нула (в стандартното представяне на платежния баланс) в повечето случаи остава някакъв остатък, който балансира сумата и се нарича „Грешки и пропуски“. През последните две години този компонент беше силно положителен, като за 2005г., преди ревизията на методологията, се равняваше на 1 млрд. евро. Това от своя страна означава, че в страната е влязла тази сума, без от БНБ да имат обяснение по какъв начин това е станало. Предположението, което прави БНБ е, че това са пари, внесени в страната от българите работещи в чужбина. За целта се променя оценката за компенсацията на наетите в статията „Доход“ на текущата сметка, като се предполага, че българите, пътуващи за страните от ЕС, нямащи за цел на посещението екскурзия (съмнително е как се получава тази информация), извършват ниско платена работа в съответната страна в продължение на 3 месеца (колкото е срока за безвизовия престой) и тези пари влизат като постъпление в националния доход на българската икономиката. От тази сума се приспадат някакви средства, за които се предполага, че покриват текущите разходи на съответния индивид, но те са отразени като внос на услуги и съответно на по-късен етап трябва да бъдат отчетени и от НСИ като крайни потребителски разходи.
Забавното в случая е това, че нетният ефект от тези промени се равнява на сума, която беше спрягана от няколко неправителствени организации за потоци на българските емигранти към страната. Разбира се, тези организации не са правили свои проучвания, а по-скоро неправилно (некомпетентно) интерпретираха потоците от статията „Текущи трансфери“, която отразява преводи на нерезидентни лица към България. Тази случайност логично води до асоциации с вица от началото на статията.
Най-обезпокоителният проблем с тези ревизии е това, че те развалят статистиката за платежния баланс за предходните години и статията „Грешки и пропуски“ за периода 2002-2004 г. става силно отрицателна. Това от своя страна навежда на мисълта, че конструираната оценка за тези потоци е неадекватна и води до надценяване на тези потоци, което от своя страна повдига въпроса има ли смисъл от тази промяна на методологията и дали голямото положително число по статията „Грешки и пропуски“ не се дължи на нещо друго (например неотразени покупки на имоти в страната от чужденци). Имайки предвид фактът, че промяната значително намалява дефицита по текущата сметка, някак си логично се появява чуденето дали БНБ не иска да го манипулира изкуствено. Мотиви за това има - от една страна има натиск от страна на МВФ за неговото ограничаване, а от друга страна високият дефицит може да се окаже препъни камък за въвеждане на еврото.
От гледна точка на хората занимаващи се с анализиране и прогнозиране на българската икономика, това представлява структурна промяна, която доста скъсява времевите редове, на чиято база могат да се калибрират модели за прецизни количествени оценки. И тъй като такива ревизии стават сравнително често, логично възниква въпроса: Има ли качествени икономически данни за българската икономика?
1 comment April 17th, 2006