Необходими действия на икономическата политика за бързо приемане на еврото
В предишната публикация бяха изброени фактори, които биха довели до нарастване на инфлацията в страната, което би нарушило критерия за ценова стабилност и следователно затруднило приемането на еврото в България до 2010г., каквото е декларираното желание на правителството и БНБ. Какво могат да направят тези две институции, за да изпълнят тази цел?
С цел на ранно приемане на България в Еврозоната правителството не трябва да води проинфлационна политика по време на престоя на България в ERMII. За да се изпълни целта първо не трябва да има повишаване на административни цени, косвени данъци и такси, и второ правителството трябва да ограничи силно своите разходи, и да поддържа бюджетен излишък. По отношение на първата част правителството вече направи необходимите действие с изтегляне на повишаването на акцизите на цигарите и алкохолните напитки, което ще доведе до висока инфлация през текущата година. По отношение на втората част действията, които трябва да предприеме правителството не са тривиални.
Първо трябва съфинансирането, съпътстващо усвояването на средствата отпускани от ЕС да идва за сметка на намаляване на други разходи, които по груби сметки при нормално усвояване на парите ще възлизат на 1% от БВП. Ако някои сектори на икономиката (например образование и здравеопазване) не се преструктурират, това действие ще е социално неприемливо – по принцип има някакво минимално количество социални разходи, които всяко правителство трябва да прави. От друга страна, самото преструктуриране е свързано с повече разходи през първата година на реформата, което означава, че тя трябва да бъде проведена до средата на 2007 година за да се избегне инфлационен натиск. На този етап няма индикации, че този срок ще бъде спазен, което означава, че провеждането на тези реформи е “желателно” да остане за след приемането на еврото, което от една страна е нерационално, а от друга, имайки предвид намаляването на разходите на правителството, и несоциално. Не бива да се забравя и факта, че при нормален политически цикъл годините 2008-2009г. са изборни, което допълнително ще увеличи натиска за повишаване на правителствените разходи.
Всичко това навежда на мисълта, че правителството трудно ще провежда неутрална спрямо инфлацията разходна политика. Основният проблем, разбира се, се дължи на средствата идващи от ЕС и едно тривиално решение е отлагане на тяхното усвояване. Предвид състоянието на българската икономика и нуждите от инвестиции в инфраструктура, едно такова действие не изглежда много разумно. Друг подход за неутрализиране на инфлационните ефекти, дължащи се на средствата от ЕС е намаляването на косвените данъци през годините, в които България е в ERMII. Въпреки, че директният ефект от едно такова действие е намаляване на крайната цена, то косвените ефекти, които не са лесно предвидими, зависят от еластичността на търсенето и нетния ефект върху инфлацията може да е малък. От друга страна, ако се прибегне до намаляване на данъчни ставки е много по-целесъобразно да се намаляват преките данъци и осигуровки, тъй като, абстрахирайки се от приемането на еврото, ефектът върху икономиката ще е по-голям.
БНБ може да се опита да поддържа ниска инфлация в страната чрез изтеглянето на ликвидност от системата, което ще ограничи вътрешното търсене, но и ще забави растежа на икономиката. Доколко това е най-добрата стратегия с оглед на факта, че икономиката на страната е догонваща и има нужда от достатъчно ресурси е тема на дискусия.
Недоразумение и тревога буди досегашната политика на БНБ, дотолкова доколкото няма огласен план за бъдещото поведение на институцията. Предвид фактът, че България е във валутен борд и няма много инструменти на паричната политика единственото нещо, което може да направи БНБ е да увеличи МЗР (обратно на очакваната политика) през периода на престой в ERMII. Това разбира се поставя под въпрос плавното постигане на 2% МЗР през годината на приемане на еврото, но формално това задължение може да се заобиколи. Това може да стане като МЗР се намалят до изискуемите нива и в същото време ликвидността в банковата система се задържи като се наложат редица юридически изисквания към структурата както на пасивите, така и на активите на ТБ. Нетният ефект трябва да бъде намаляване на ликвидността, съчетано със спад на официалните задължителни резерви на ТБ в БНБ. Подобно поведение по същество е заобикаляне на правилата и може да бъде обект на критика от страна на ЕЦБ, но предвид краткия период, който остава до желаната дата за приемане на еврото, БНБ най-вероятно ще се спре на него (естествено, винаги има вариант приемането на еврото да се отложи с цел осигуряване на по-плавен преход, но предвид огласените намерения на централната ни банка, този вариант е малко вероятен). Не бива да се забравя, че практическото намаляване на резервите след датата на приемане на еврото ще доведе до по-висока инфлация в този период.
Правителството може да окаже подкрепа на БНБ за изтеглянето на ликвидност чрез допълнително емитиране на вътрешен дълг. Доколко едно такова действие е целесъобразно предвид факта, че през 2008г. няма сериозни плащания по външния дълг, които да бъдат финансирани чрез вътрешен и очаквания бюджетен излишък, дължащ се на нуждата от рестриктивна фискална политика, описана по-горе, е отделен въпрос на дискусия. Трябва само да се отбележи, че значително емитиране на дълг с цел изтегляне на ликвидност от икономиката ще натовари значително лихвените разходи на правителството.
Прилагането на горепосочените действия от правителството и БНБ и предполагащата се координация между двете институции евентуално ще доведе до средногодишна инфлация в границите на критерия за ценова стабилност за периода на оценяване. Това обаче в никакъв случай не може да се каже, че е постоянно или трайно изпълнение на критерия, а в светлината на скорошното гостуване и изказване на президента на ЕЦБ Жан-Клод Трише убедено може да се твърди, че европейските партньори ще следят особено внимателно и този аспект на поведение на икономиката ни.
Add comment March 27th, 2006