Динамика на ефективната данъчно-осигурителна тежест през 2001-2005
November 2nd, 2006
В настоящата публикация ще разгледаме динамиката на данъците и осигуровките върху доходите на физическите лица за периода 2001-2005 година и как те се отнасят към динамиката на доходите от трудови правоотношения. Това сравнение ще бъде направено както в контекста на средни годишни доходи, така и за конкретни доходни групи.
Върху доходите от трудови правоотношения работникът е длъжен да внесе своя дял от социално осигурителните вноски, а върху сумата, която се получава след приспадане на тези вноски от дохода се дължи данък общ доход (ДОД). За разгледания период динамиката на ставката на осигуровките е показана в Таблица 1, а в Таблица 2 скалите за облагане на данъка върху общия доход.
| Таблица 1: Ставка на осигуровките заплащани от работника | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | |
| Ставка | 8,40% | 10,50% | 10,50% | 10,50% | 12,45% |
| В таблицата не са включени максималните осигурителни прагове | |||||
| Източник: Държавен вестник | |||||
| Таблица 2: Пределна ставка на данък общ доход | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Доход (лева) | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 |
| 0-1200 | 0% | 0% | 0% | 0% | 0% |
| 1200-1320 | 20% | 0% | 0% | 0% | 0% |
| 1320-1440 | 20% | 18% | 15% | 0% | 0% |
| 1440-1560 | 20% | 18% | 15% | 12% | 0% |
| 1560-1620 | 20% | 18% | 15% | 12% | 10% |
| 1620-1680 | 26% | 18% | 15% | 12% | 10% |
| 1680-1800 | 26% | 24% | 15% | 12% | 10% |
| 1800-3000 | 26% | 24% | 22% | 22% | 20% |
| 3000-4800 | 26% | 24% | 26% | 26% | 22% |
| 4800-7200 | 32% | 28% | 26% | 26% | 22% |
| 7200-12000 | 32% | 28% | 29% | 29% | 24% |
| 12000-16800 | 32% | 29% | 29% | 29% | 24% |
| 1680+ | 38% | 29% | 29% | 29% | 24% |
| Съответните проценти показват данъчната ставка за частта от дохода в съответния интервал | |||||
| Източник: Държавен вестник | |||||
През разглеждания период се увеличава социално-осигурителната вноска, заплащана от работника, като тази тенденция се обуславя от промяна на съотношението работник:работодател. Общата социално осигурителна ставка (не е показана на таблицата) не се променя през 2001-2005г.
През разглеждания период се наблюдават две тенденции по отношение на данъка върху дохода:
- значително намаляване на ставките върху високите доходи.
- значително намаляване на ставките върху най-ниските доходи.
Последното е продиктувано основно от естествения процес на увеличаване на границата на необлагаемия доход. За доходите в средната част на скалата пределната ставка не се променя, като в някои години за някои доходи тя се и покачва. Последното нещо, което трябва да се отбележи е, че по-чувствително намаление на данъка върху общия доход се наблюдава в годините, когато се увеличава ставката на осигурителните вноски заплащани от работника, като най-вероятно това е опит за компенсация на увеличаването им.
| Таблица 3: Среден годишен доход в лева | |||
|---|---|---|---|
| Година | Общо | По сектори | |
| Обществен | Частен | ||
| 2001 | 2880 | 3491 | 2452 |
| 2002 | 3091 | 3871 | 2613 |
| 2003 | 3280 | 4118 | 2790 |
| 2004 | 3509 | 4400 | 3049 |
| 2005 | 3834 | 4773 | 3391 |
| Източник:НСИ | |||
След като разгледахме динамиката на данъчните и осигурителните ставки, ще пресметнем каква е ефективната данъчно-осигурителна тежест, заплащана от работника. Тя се дефинирана като отношението на платените данъци и осигуровки към брутната заплата. Ще използваме официалните данни на НСИ за средна годишна заплата показани в Таблица 3.
| Таблица 4: Ефективна данъчно-осигурителна тежест | |||
|---|---|---|---|
| Година | Общо | По сектори | |
| Обществен | Частен | ||
| 2001 | 21,62% | 23,86% | 19,39% |
| 2002 | 22,27% | 24,73% | 20,03% |
| 2003 | 21,46% | 24,45% | 19,52% |
| 2004 | 21,45% | 24,49% | 19,57% |
| 2005 | 22,65% | 24,97% | 21,13% |
| Източник: Собствени изчисления | |||
В Таблица 4 е показана ефективната данъчно-осигурителна тежест през годините за средните годишни доходи, съответстващи на Таблица 3. На база на тези резултати може да се каже, че за разглеждания период ефективната данъчно-осигурителна тежест по отношение на средния годишен доход не намалява, а напротив – сумарният ефект е леко покачване.
Тъй като разглежданите резултати касаят само средния доход, интересно е да се види как данъчните промени през разглеждания период се отразяват на отделните индивиди. За целта ще разгледаме шест хипотетични индивида с различни доходи, които нарастват с растежа на средния общ доход от Таблица 3. Примерните доходи са представени в Таблица 5, а съответстващата им данъчно-осигурителна тежест, както и сумарното изменение за периода в Таблица 6.
| Таблица 5: Годишен доход в лева на хипотетичните индивиди | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | Индивид 1 | Индивид 2 | Индивид 3 | Индивид 4 | Индивид 5 | Индивид 6 |
| 2001 | 2000 | 5000 | 8000 | 11000 | 14000 | 17000 |
| 2002 | 2097 | 5243 | 8389 | 11535 | 14681 | 17827 |
| 2003 | 2226 | 5564 | 8902 | 12241 | 15579 | 18917 |
| 2004 | 2381 | 5952 | 9524 | 13095 | 16667 | 20238 |
| 2005 | 2545 | 6362 | 10179 | 13996 | 17813 | 21631 |
| Таблица 6: Ефективна данъчно-осигурителна тежест на хипотетичните индивиди | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | Индивид 1 | Индивид 2 | Индивид 3 | Индивид 4 | Индивид 5 | Индивид 6 |
| 2001 | 15,99% | 27,04% | 31,87% | 34,20% | 35,52% | 36,39% |
| 2002 | 16,47% | 27,29% | 31,44% | 33,36% | 34,55% | 35,42% |
| 2003 | 16,23% | 27,58% | 31,22% | 33,48% | 34,77% | 35,60% |
| 2004 | 15,94% | 27,63% | 31,42% | 33,62% | 34,88% | 35,70% |
| 2005 | 17,37% | 27,34% | 30,39% | 32,04% | 32,99% | 33,60% |
| Промяна | 1,38% | 0,30% | -1,48% | -2,15% | -2,54% | -2,79% |
От последната таблица може да се види, че увеличаването на ефективната данъчно-осигурителна тежест се поема от индивидите с по-ниски доходи, а за индивидите с по-високи доходи тя намалява.
Entry Filed under: икономическа политика, фискална политика
1 Comment Add your own
1. Георги Ангелов | December 10th, 2006 at 6:43 pm
1. Допуска се, че работникът не поема никакъв дял от осигурителната тежест, която се плаща от работодателя
За един икономист, това допускане е твърде голямо, за да се отмине с лека ръка, без дори да се обоснове. Юрист може да го направи, за него tax incidence не означава нищо.
Това е все едно да се каже, че увеличаването на ДДС от 20% на 50% няма да увеличи цените на стоките.
2. Допуска се, че ръстът на доходите е еднакъв за всички подоходни групи. На практика се вземат няколко хипотетични индивида - по-точно 6 такива, които не са подкрепени на база на никакви данни. Всеки може да вземе 6 други индивида и да докаже нещо съвсем различно.
Когато се прави динамичен анализ е важно и да се отговори на въпроса как се движат хората между отделните редове - дали бедните минават масово към средната класа, дали богатите стават по-богати или някои от тях обедняват и т.н.
Защото хипотетично е възможност половината от хората, които са били със 170 лева месечен доход да са повишили дохода си до 300 лева и поради прогресивното данъчно облагане да плащат по-голям дял от дохода си като данък. В този случай увеличението на средната ефективна данъчно-осигурителна тежест в икономиката идва не от преместване на разпределението между отделните групи, а заради преместване на големи части от нискодоходните групи към по-високи доходи. И ако това е случаят, заключението е съвсем различно.
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <code> <em> <i> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed