BGEconomy.Info

Има ли предимства плоската ставка върху доходите?

November 3rd, 2006

Темата за въвеждането на плосък данък в страната и предимствата, които ще даде на България, бе една от най-дискутираните през последните години. В хода на дискусиите се изтъкваха доста аргументи за неговото въвеждане и в настоящата публикация ще разгледаме някои от тях.

Плоският данък ще опрости попълването на данъчната декларация. Който някога се е занимавал да попълва данъчна декларация веднага ще разбере, че това твърдение не съответства на истината. В данъчната декларация съществуват най-различни раздели, в които се попълват специфични доходи: от трудово възнаграждение, от хонорари, от управление на юридически лица, от отдаване на недвижимо имущество под наем, от селско стопанство, доходи от упражняване на дейност като едноличен търговец и т.н. Във всеки от тези раздели има различен процент за нормативно признати разходи. За някои от доходите се дължат осигурителни вноски, за други не се дължат. Целият процес за изчисляване на сумата, върху която трябва да се начисли данъка, е доста сложен и както може да се предположи начина, по който се смята данъка върху нея, е най-малкият проблем. Въвеждането на плосък данък върху доходите няма да редуцира основната сложност в попълването на данъчната декларация. Дори при въвеждането на плосък данък с необлагаем минимум, което по същество е прогресивен данък с две ставки, няма да се редуцират и математическите операции за получаване на дължимия данък от данъчната основа.

Прогресивният данък е несправедлив и изкривява икономическата активност. Това твърдение не е много коректно, като причина за това е намаляващата пределна полезност (удовлетвореност) на доходите. Най-общо казано, ако доходите се увеличат 10 пъти, то удовлетвореността, която би се получила от тяхното изхарчване няма да се е увеличила 10 пъти, а по-малко. Например, ако вашият доход е 100 лева за определен период, то за вас похарчването на 1 лев от него е от по-голямо значение, отколкото 10 лева за човек, който взима 1000 лева за същия период. Това мотивира и нарастването на ставките върху доходите с нарастване на доходите.

Ако държавата трябва да събере конкретна сума пари, с които да финансира дейности в полза на обществото, а от друга страна иска да максимизира общата удовлетвореност на обществото, представено чрез сумата на удовлетвореността на отделните индивиди, то е по-логично поради намаляващата пределна полезност на доходите, по-голяма тежест за единица доход да пада на хората с по-високи доходи. Разбира се, тези разсъждения са разгледани във фиксиран момент от времето и е изключена икономическата динамика. Поради намаляващата пределна полезност от доходите е логично да се предположи, че хората с по-високи доходи имат по-висока склонност към спестяване, което от своя страна увеличава инвестициите в страната, респективно икономическия растеж. По този начин и хората с по-ниски доходи реално получават повече пари. Това е и основният аргумент на застъпниците за плосък данък върху доходите. Дали обаче това е така?

Практически много рядко спестяванията на хората директно се превръщат в инвестиция в икономиката в термините на националното счетоводство. Основно това става чрез покупка на недвижимо имущество, което се отчита за инвестиция, но практически не влияе на производствения процес в икономиката. Обикновено спестяванията, които стават влияещи върху производството инвестиции, минават през банковата система под формата на депозити, или през фондовата борса, чрез закупуване на ценни книжа. Отговорът на горния въпрос се съдържа в тази косвена връзка. Нищо не пречи банките вместо да кредитират българската икономика, да изнасят парите навън и да отпускат заеми на чуждестранни лица или хората, които спестяват, да купуват чуждестранни ценни книжа. В крайна сметка хипотезата, че спестяванията автоматично се превръщат в инвестиции, е в сила за “затворените” икономики, каквато България определено не е. Нещо повече, разликата между спестявания и инвестиции задава салдото по “Текущата сметка” на Платежния баланс, което не е задължително да бъде нула. От такава гледна точка излиза, че дори високите доходи да се облагат с по-висока ставка и съответно хората, които ги получават да не спестяват достатъчно, това не застрашава доброто икономическо развитие на страната, защото ако инвестициите в икономиката осигуряват добра възвращаемост, те ще бъдат финансирани с чуждестранни спестявания.

Плоският данък води до по-висок растеж. Това твърдение е необосновано и дори не може да бъде подкрепено от емпирични резултати. Действително в някои страни, въвели плосък данък, се наблюдава по-висок растеж на икономиката още през първата година (Румъния е изключение), но практически тези страни са направили две неща едновременно - освен въвеждане на плосък данък са намалили и данъчната тежест. По принцип въвеждането на плосък данък може да се направи без да се намалява данъчната тежест, както и обратното – данъчната тежест може да бъде намалена без да се въвежда плосък данък и по тази причина не е ясно на кой от двата фактора се дължат наблюдаваните ефекти. Предвид изказаните по-горе разсъждения по-високият растеж на тези страни най-вероятно се дължи на намалената данъчна тежест.

Разгледаните три аргумента са сред основните мотиви, представени в полза на въвеждане на плоска ставка върху доходите, но както вече стана ясно те не са състоятелни и съответно ефектите от една такава стъпка биха били съмнителни. Поради тази причина причина смятаме, че в бъдеще обсъжданията на данъчната политика по доходите не трябва да се водят в контекста на плоски срещу прогресивни данъци, а в контекста на ниска или висока данъчна тежест.

Entry Filed under: икономическа политика, фискална политика