BGEconomy.Info

Българският лев - надценен или подценен?

February 21st, 2006

В последните седмици в българските медии се появиха серия от изказвания, които дискутираха как българския лев бил надценен. В някои от изказванията се твърдеше, че в момента реалната му цена 0.33 евроцента или 3 лева за 1 евро, а в целта да търсят сензация някои медии присвоиха тази теза на институции като МВФ, БНБ и правителството, интерпретирайки грешно техни изказвания.

Преди да разгледаме в детайли въпроса е хубава до се обясни какво означава левът да е надценен или подценен. В момента България се намира във валутен борд и един лев е се продава/купува за 0.51 евроцента. Левът е надценен, ако неговата действителна цена е по-ниска от тези 0.51 евроцента (например 0.30 евроцента) и е подценен, ако неговата действителна цена е по-висока от тези 0.51 евроцента (например 0.99 евроцента).

Това, което е безспорен факт и не се отрича от никой, е че инфлацията в България е по-висока от тази в Еврозоната. Съгласно икономическата теория това означава, че действителната цена на лева поевтинява (според различни сметки около 40% от средата на 1997 година). Този факт обаче това по никакъв начин не може да се тълкува еднозначно и да води до извода, че левът е надценен. Възможните случаи са следните:

• ако левът в началния период е бил надценен или равен на фиксирания курс, то сега да е надценен.
• ако левът в началния период е бил подценен е възможно сега вече да е надценен.
• ако левът в началния период е бил подценен и възможно да остава да бъде подценен.

Например ако левът е бил подценен в средата на 1997 година и действителната цена на лева тогава е била 0.99 евроцента, то сега след тази обезценка левът би струвал 0.59 евроцента и пак остава подценен. Тоест както може да се убедите, само от обезценката на лева не може да се каже дали е надценен или подценен. Смятането на действителна стойност на валута не е тривиална работа, но един груб подход е да се гледат ценовите равнища между съответните държави. Според икономическата теория валутния курс трябва да ги изравнява (за простота изпускаме фактори като лихвени проценти, косвени данъци и мита). Според НСИ на ниво БВП България е на около 34% от ценовото ниво на ЕС-15 и на ниво потребителски цени е на около 50% от ЕС-15%. Тоест валутния курс не изравнява ценовите нива и човек с едно евро в България може да си купи повече неща, отколкото с едно евро да речем в Германия, което е директен признак че левът е подценен. Разбира се, че в България има неща, които са по-скъпи отколкото в Германия, но това твърдение все пак е усреднено на база потребителската кошница.

Аргументите на хората, които твърдят, че левът е надценен са свързане най-вече растящите дефицити по търговския баланс и текущата сметка на платежния баланс. Обаче това е косвен признак, който по никакъв начин не може еднозначно да потвърди надценяването. Нещо повече, това е характерен процес наблюдаван в страните от преход и си има съвсем логично обяснение. Българската икономика се нуждае от доста инвестиции за да настигне икономиките от ЕС като стандарт. От друга страна заради ниското ниво на доходите в България не могат да се генерират достатъчно спестявания, които да финансират тези инвестиции. За сметка на това нормата на възвращаемост в България е сравнително висока и този недостиг на спестявания лесно се компенсира от външно финансиране. Резултатът от целия този процес е отварящ се дефицит текущата сметка и в частност търговския баланс, големи входящи потоци по финансовата сметка и нарастване на валутните резерви. През всичките тези години търговският баланс не се е отварял заради слабо нарастване на износа, даже напротив износът през повечето години е растял с двуцифрени темпове в реално изражение, а на високото нарастване на вноса. Ако трябва да се затварят тези дефицити (нещо, което не е умно глупаво да се поставя за самоцел), мерките трябва да са насочени към намаление на обема инвестиции (нещо, което за икономика като България изглежда неразумно) и увеличаване на спестяванията. Последното е еквивалентно да се намали потреблението, което съчетано с ниския стандарт на живот в България изглежда неприемливо. Нещо повече и двата подхода ще ограничат растежа на българската икономика.

Какво следва от обезценката на лева и запазването на номиналния валутен курс? Директния ефект е, че губим конкурентоспособност, което не означава че не сме достатъчно конкурентоспособни. Освен това трябва да се отбележат няколко неща:

1. Динамиката на действителната стойност на лева освен през инфлация може да се смята и по други начини.
2. Смятането през инфлация в конкретния случай търпи критики от страна на това, че ценовите индекси не са съпоставими, тъй като са базирани на различни кошници.
3. В българската инфлация сериозен принос има вдигането на косвени данъци и либерализацията на административно регулирани отрасли, които са били субсидирани. Както може да се предположи в термините на износ точно тези повишавания директно не влошават конкурентоспособността, тъй като са ориентирани само към вътрешния пазар и съответно не водят до обезценка на лева.

До какво ще доведе девалвацията на лева? Изключвайки това, че ще се подкопае макроикономическата стабилност (особено ако се направи обезценка с 50%, което е много), директният ефект е понижаване на доходите. Това едва ли ще се хареса на някой и никой не би се навил да ставаме по-конкурентоспособни за сметка ниски доходи. Нещо повече, искаме да се присъединяваме към ЕС. Това е процес, който предполага приближаване на ценови нива и една такава девалвация би ни върнала с няколко години назад в този процес. И не на последно място тъй като сме малка отворена икономика и внасяме доста неща това ще повиши и значително инфлацията. Ако се следва формалната логика на хората, които твърдят, че левът е надценен, може да се заключи, че заради високата инфлация българския лев трябва да се девалвира, което от своя страна ще доведе до още по-висока инфлация. Това не изглежда много разумно. Обикновено девалвация на валута се прави, когато трябва да се стимулира икономиката, а с умерените растежи (даже някои имат съмнения, че прегрява) българската икономика едва ли има нужда от точно такова стимулиране.

Entry Filed under: икономическа политика