BGEconomy.Info

Добавките за прослужено време и политиката на правителството

March 13th, 2006

През последните няколко седмици в общественото внимание отново попаднаха обсъжданията за премахване на класовете за прослужено време или по-точно премахването на прехвърлянето им между работодателите. На този момент нормативната база в страната задължава работодателите да начисляват най-малко 0.6% добавка към заплатата за всяка прослужена година на работници имащи поне три години трудов стаж. Идеята за промяна се състои в това тези добавки да се пресмятат на база стажа при работодателя, а не изобщо. Както стана ясно от изказванията на управляващата коалиция, най-вече в лицето на социалния министъра, през текущата година тази промяна няма да влезе в сила. Едно такова развитие на нещата води до повдигането на два въпроса. Имаме ли последователна политика? Толкова ли е лошо отпадането на прехвърлянето на класовете за прослужено време?

Първият въпрос е по-скоро принципен. Няма нищо по-лошо от непоследователна политика, а изказванията на социалния министър навеждат на такива мисли. За какво става на въпрос? През януари тази година бе подписан меморандум с МВФ, в който една от заложените индикативни цели е премахване до 31 март 2006 на прехвърлянето на класовете за прослужено време между работодатели. Този меморандум е подписан от настоящето правителство, а не от някое друго, и преди неговото подписване са водени разговори между двете страни, при които би трябвало те да са си приближили позициите. В контекста на тези разговори, представители на МВФ и правителството са обсъждали социалната политика в страната и след изказване на аргументи от двете страни са се съгласили прехвърлянето на класовете за прослужено време да отпадне. Два месеца по-късно става ясно, че подписите на представителите на правителството под това споразумение не струват нищо и правителството може да не го спазва. Последното от своя страна не е добър знак, тъй като показва, че правителството или не може да е принципно в провежданата от него политика или не може да я аргументира добре и под външен натиск се вижда принудено да я променя.

Вторият въпрос по-скоро касае ефективността на добавките за прослужено време. Първото нещо, което трябва да се отбележи е, че никой работник не се интересува колко процента му е добавката, а реално колко пари ще получава като заплата. От друга страна всеки работодател се интересува колко са му общите разходите за труд, а не как са разпределени между основна заплата и добавки. От такава гледна точка премахването на добавките за труд няма да доведе до намаляване на реалната работна заплата, която ще взима работника, тъй като тя не е фактор в пазара на труда (изключение от това твърдение, могат да бъдат нискоквалифицираните работници с голям трудов стаж, които взимат минимална работна заплата, но при хипотезата, че никой работодател не дава заплата по-ниска от минималната).

Второто нещо, което трябва да се отбележи е, че ефективно добавката за прослужено време не се дава в частния сектор. Това се дължи на факта, че голяма част от частния сектор не декларира действителните доходи и доходите, които са декларирани в повечето случаи са съобразени с добавките за стаж. Тоест идеята на тези добавки не се изпълнява, което навежда на мисълта защо да не отпаднат. Като че ли основните губещи при един такъв сценарий са заетите в обществения сектор и тези с реални доходи близки до минималната заплата. Първата група хора лесно могат да се компенсират, като добавките се вкарат директно в основната заплата, а втората група хора, чрез мерки на социалната политика, включително и повишаване на минималната работна заплата. От друга страна премахването на добавките създава по-добра гъвкавост на пазара на труда. Ако вие сте работодател, който иска да спазва социалната идея заложена в тези добавки, когато наемате работник, при равни други условия ще предпочетете работника с по-малко трудов стаж, което от една страна води до възрастова дискриминация, а от друга показва, че в условията на пазарна икономика, тези добавки не водят до повишаване на благосъстоянието на хората с по-голям трудов стаж.

Entry Filed under: актуално, икономическа политика