BGEconomy.Info

Критерии за приемане на еврото

March 25th, 2006

България се очаква да стане член на ЕС в началото на 2007г. Страната се е ангажирала да се присъедини и към Икономическия и валутен съюз възможно най-бързо като стане член на Еврозоната и въведе единната европейска валута. Според споразумение между БНБ и правителството на страната, подписано през ноември 2004г., България ще следва стратегия за възможно най-бързо присъединяване, респективно въвеждане на еврото. Интерес представлява доколко тази цел за бързо приемане на еврото е икономически обоснована и изпълнима и какви биха били последствията от въвеждане на еврото през 2009 – 2010г.

По своята същност Еврозоната е валутен съюз или грубо казано – група страни, които са относително близки в икономическото си развитие (сходни от гледна точка на структура на икономиката и бизнес цикъл) и следователно може да провеждат монетарна политика, която да е еднаква за всички. Близостта в икономическото развитие е важна предпоставка за участие във валутна зона, тъй като ако бизнес цикълът между отделните страни не е хармонизиран в достатъчна степен, това би довело до негативни последици за страната, която се отличава, особено ако се провежда активна парична политика, насочена към неутрализиране на положителни или отрицателни шокове, засегнали останалите страни.

За да стане член на Еврозоната, една страна трябва да отговаря на редица условия от икономическо естество. Икономическите критерии са известни като Маастрихтски критерии и се отнасят до основни икономически величини като бюджетен дефицит, ценова стабилност (ниска инфлация), дългосрочни лихвени равнища, стабилност на обменния курс, като за всяка от тези променливи са посочени количествени измерители за изпълнението им. Описание на критериите може да бъде намерено тук.

В областта на фиска критериите са следните – отношението на планирания или реализирания бюджетен дефицит към БВП да е до 3% и отношението на правителствения дълг към БВП да не надвишава 60%. Влизането в Еврозоната изисква постигане на висока степен на ценова стабилност, която се илюстрира чрез средногодишна инфлация, която не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта инфлацията на трите страни-членки с най-ниска инфлация. Освен това, изрично е посочено, че ценовата стабилност трябва да бъде устойчива. За целите на критерия инфлацията се измерва чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени. Изискването за лихвите засяга поведението на номиналните дългосрочни лихви – те не трябва да надвишават с повече от 2 процентни пункта средните дългосрочни лихви на трите страни-членки с най-ниска инфлация. Лихвите се измерват на базата на дългосрочните правителствени ценни книжа или други аналогични ценни книги. Относно стабилността на обменния курс е посочено, че обменния курс на валутата на страната-кандидат и коя да е страна-член може да се изменя в граници до +-15% в продължение на поне две години преди датата на оценяване и за същия период страната-кандидат не трябва да е обезценила валутата си спрямо валутата на коя да е страна-член. Формално, единствено критерия за стабилност на валутния курс предполага период от поне две години, останалите критерии се отнасят за едногодишен период преди датата на оценяване. Въпреки това, навсякъде изрично е посочено, че се изисква постоянство и стабилност на изпълнение на критериите.

По своята същност критериите от Маастрихт предполагат достигане на определена степен на номинална конвергенция между страната-кандидат и валутната зона като цяло. Формални критерии, изискващи наличието на реална конвергенция не са посочени т.е. не може еднозначно да се гарантира, че изпълнението на критериите от Маастрихт ще доведе до приближение на структурата на икономиката до тази на икономиките на страните-членки на валутния съюз или до уеднаквяване на икономическия цикъл.

Entry Filed under: България и ЕС