BGEconomy.Info

Предизвикателства пред България за приемане на еврото

March 26th, 2006

След като България е декларирала желание за приемане на единната валута веднага, щом това стане възможно, се предполага управляващите да вярват, че страната може да изпълни критериите. Дали това наистина е така? Относно критериите, засягащи фискалната политика, лихвените проценти и обменния курс може да се твърди, че България ги е изпълнила или няма да има проблеми да ги изпълни към датата на оценяване (предполагаемата дата на оценяване е средата на 2009г., което означава, че ще бъдат използвани статистически данни от 2007г. и 2008г.). През последните години правителствата на страната следват консервативна бюджетна политика с балансиран бюджет или излишък. Държавния дълг през 2005г. не надвишава 35% от БВП в следствие предприетите изкупувания на дългови книжа. Лихвените проценти по тригодишните ДЦК се движат на нива около 3%, а икономиката е във валутен борд, което автоматично решава проблема със стабилността на валутния курс.

С критерия за ценова стабилност, обаче, България най-вероятно ще има проблеми. Средногодишната инфлация в страната обикновено е по-висока, а в някои периоди и доста по-висока (справка), от тази в трите страни-членки с най-ниска инфлация (за ориентир може да се приеме, че средната инфлация за тези три страни е около 1.5 -2.0%, което означава, че инфлацията в страната трябва да е най-много 3.5%). Нарастването на цените в България се обуславя от няколко фактора. От една страна, цените на услугите в страната нарастват постоянно. Част от услугите са с регулирани, в една или друга степен, от държавата цена (например електрическа енергия, топлинна енергия, здравеопазване, административни такси) и тяхното нарастване е скокообразно и влияещо се от политическия цикъл (в повечето случаи не може да се очаква повишение в предизборна година). Повечето от услугите, обаче, не са регулирани и техните цени нарастват по чисто пазарни причини – фактори, влияещи върху предлагането им (разходи) или търсенето им (нарастване на доходите). Тъй като като цяло услугите по своята същност не могат да се търгуват на международните пазари, върху техните цени не се оказва външен натиск в посока намаление. В следствие на нарастване на доходите на хората и увеличеното търсене на качествени услуги, може да се предполага, че и за в бъдеще инфлацията при услугите ще е значителна. Друг фактор за нарастване на цените в страната е промяната на косвените данъци (най-вече акцизите) в съответствие с поетите от страната ангажименти в процеса на хармонизиране на данъчната политика с тази на ЕС. Този фактор обикновено води до единично рязко увеличение на цените на определени групи стоки и оттам и до значителни флуктуации на средногодишната инфлация. Не бива да се пренебрегва и факта, че теглото на храните в потребителската кошница, която се използва за пресмятане на индекса на потребителските цени, е относително голямо и всяка рязка промяна на цените на основни храни се отразява от целия индекс.

Може да се каже, че про-инфлационните фактори, които се посочиха до тук са фактори, които лесно може да се проследят през призмата на индекса на цените т.е. това са групи блага, чиято ценова динамика ще бъде отразена от статистиката и така чисто технически ще влияят върху наблюдавания показател. Освен тях, може да се изтъкнат и причини от макроикономическа гледна точка, които е логично да водят до по-голямо нарастване на цените в България в сравнение с ЕС и за които не може да се определи еднозначно върху кои групи стоки оказват влияние. Това са ценовото ниво и производителността на труда. По данни на Евростат ценовото ниво на страната е чувствително по-ниско от средното за ЕС 15 или ЕС 25. Всъщност, то е по-ниско от нивото на новоприетите страни-членки. Тъй като се предполага икономиката на страната постепенно да се приближава (конвергира) до тази на ЕС, може да се очаква ценовото ниво в България постепенно да се повишава и като резултат инфлацията в страната да е систематично по-висока от тази в ЕС.

Да обобщим – от една страна имаме декларирано желание за въвеждане на еврото, което предполага поддържане на ниска инфлация. От друга страна има редица фактори, които водят до нарастване на инфлацията – промяна на регулирани цени, повишаване на доходите, протичане на предполагаем процес на конвергенция между България и ЕС.

В процеса на присъединяване към системата на европейските централни банки, БНБ също трябва да изпълни няколко условия, едно от които касае процента на минимални задължителни резерви на търговските банки в централната банка на страната. Понастоящем ТБ в България формално трябва да заделят 8% от депозитите в тях като резерви в БНБ, без да се отчитат изискванията за провизиране на кредитите, които допълнително блокират ликвидност. В момента процента на минималните задължителни резерви, които ЕЦБ прилага е 2%, като за пасиви с матуритет над 2 години не се дължи резерв. БНБ ще трябва да промени правната рамка в съответствие с тези изисквания, което при равни други условия би увеличило ликвидността в банковата система. Това от своя страна ще доведе до нарастване на кредита, вътрешното търсене в икономиката и инфлацията. С цел да не се предизвика сериозен шок в икономиката е желателно тази промяна да се извърши постепенно и да е факт към момента на приемане на еврото. Имайки предвид факта, че по време на престоя в ERMII трябва да се поддържа ниска инфлация, то тази промяна трябва да се осъществи преди влизането ни в ERMII, т.е. БНБ трябва да започне да намалява още от сега МЗР, така че към средата на 2007г. те да са близко до 2%. Последното обаче влиза в противоречие с провежданата досега политика за ограничаване на кредитния ръст и намаляване на ликвидността.

Освен синхронизирането на паричната политика, друг сериозен проблем пред бързото приемане на еврото е свързан със средствата идващи от европейските фондове. Въпреки, че основните ефекти от тези средства са дългосрочни, през първите три години, когато се предполага тяхното значително нарастване, ще се наблюдават краткосрочни ефекти, изразяващи в значителни шокове върху вътрешното търсене, които от своя страна могат да доведат до нарастване на инфлацията. Усвояването на средствата трябва да се съпътства от съфинансиране на одобрените проекти от българска страна, което според изказвания на представители на Министерство на финансите няма да е за сметка на намаляване на други разходи в бюджета, а ще бъде покрито чрез влошаване на бюджетния баланс. Последното от своя страна дава индикации за фискална експанзия в годините на престой в ERMII, което допълнително може да повиши инфлацията в страната.

Entry Filed under: България и ЕС